Polski
EnglishПовече за мен - Пепа Мокушлетка
Ето я Моята история...
Имали ли сте усещане, че някои истории се случват като низ от предопределени събития като пъзел, нареден от някой друг... някой, който знае, че е важно да се случи? Ако да, то моята ще Ви хареса!😊
Бях една от многото ПЕПИ, които са се родили с вече предопределена съдба и история. Всички приемахме, че ще сме това, което се очакваше да бъдем. Просто плюшени играчки. Седяхме си в магазина и чакахме някой да ни види и вземе със себе си. Не се притеснявахме, все пак бяхме сладки, меки, добронамерени и пълни с доверие – че кой не иска да има такава плюшена играчка в ръцете си...? Та така си „живеехме“- в очакване. Всеки ден една от нас си тръгваше, гушната от усмихнато дете, а останалите се радвахме и си казвахме: „Идва и моят ред.“ Така се случи, че останах последна. Седях си сама и размишлявах какво дете ще ме вземе. Дали ще бъде добро с мен? Дали ще ме гушка? Дали ще говори с мен и ще ми повери и най-съкровените си тайни? Дали ще останем заедно за цял живот? Ей такива „плюшени“ мисли...
Една сутрин покрай магазина мина една жена. Беше някак различна. Леко разрошената й коса, странни обувки, небрежното облекло и очи пълни с радост не се вписваха в досега познатия ми образ на хората, влизащи при нас. Наблюдавах я с любопитство, а тя, подминавайки витрината, ме погледна в очите, намигна ми и се усмихна. Не мина много време, тя връхлетя в магазина и се насочи право към мен и ми каза: „Пепа, от колко време те чакам да се появиш“. Грабна ме и така започна моят живот – живот, който изобщо не беше това, което очаквах. Отидохме на едно тихо, празно и уютно място - тогава все още поляна. А там:
Първо: Нямаше деца. Имаше само възрастни.
Второ: Те бяха усмихнати и радостни.
И започнаха да строят, копаят, боядисват, носят, завинтват. Те създаваха дома ни - МоКушле 😊. И аз участвах още от първия ден! Никога до сега не съм си мислела колко вълнуващо може да бъде това! Колко много нови неща щях да разбера за себе си..? Видях се в очите на всички тези хора и най-вече в очите на двете „Майки на МоКушле“ – Юлия и Елизавета. Те ми помогнаха да порастна, да видя света, да преживея куп приключения. И от обикновена плюшена играчка да се превърна в СЕБЕ СИ - Пепа Мокушлетка.
Това лято 2021 - аз открих, че светът е много шарен, удивителен, вълнуващ, пълен с добри хора, разкази, случки и емоции. Разбрах, че когато те приемат такъв какъвто си – започваш да израстваш, да откриваш себе си. Да бъдеш.
Това лято 2021 - разбрах, че когато си видян без предубеждения – се отключва неподозиран потенциал. И магията на сътворяване на твоя живот започва.
Това лято 2021 - осъзнах, че всеки от нас споделяше част от себе си с другите. И аз започнах да пиша малки истории покрай приключенията ми. Вижте ги... може и да ви харесат 😊
Tа това е моето начало, моята история.. а каква е твоята? Ела на МоКушле, сподели я ако искаш...
С радост ще я изслушам. До скоро,
Пепа Мокушлетка.
